реквизитен

Речник на българския език

реквизитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рек-ви-зи-тен
непълен член рек-ви-зит-ния
пълен член рек-ви-зит-ни-ят
ж. р. рек-ви-зит-на
членувано рек-ви-зит-на-та
ср. р. рек-ви-зит-но
членувано рек-ви-зит-но-то
мн. ч. рек-ви-зит-ни
членувано рек-ви-зит-ни-те