реквизиране

Речник на българския език

реквизѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • реквезиране
  • реквезирани
  • реквезиръне
  • реквезиръни
  • реквизирани
  • реквизиръне
  • реквизиръни
  • риквезиране
  • риквезирани
  • риквезиръне
  • риквезиръни
  • риквизиране
  • риквизирани
  • риквизиръне
  • риквизиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рек-ви-зи-ра-не
членувано рек-ви-зи-ра-не-то
мн.ч. рек-ви-зи-ра-ния
членувано рек-ви-зи-ра-ни-я-та