рейтинг

Речник на българския език

рѐйтинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Ранг, категория.
2. Оценка.
3. Репутация, реноме.
4. Брой на привърженици, слушатели, зрители като критерий за популярност. Висок рейтинг.

Грешни изписвания (2)

  • рейтинк
  • рейтенк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рей-тинг
непълен член рей-тин-га
пълен член рей-тин-гът
мн.ч. рей-тин-ги
членувано рей-тин-ги-те
бройна форма рей-тин-га
звателна форма