резултативен

Речник на българския език

резултатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

резултативна, резултативно, мн. резултативни, прил.
1. Резултатен.
2. Спец. За глаголна форма — който представя действието с неговия резултат.

Грешни изписвания (15)

  • резолтативен
  • резолтативин
  • резолтътивен
  • резолтътивин
  • резултативин
  • резултътивен
  • резултътивин
  • ризолтативен
  • ризолтативин
  • ризолтътивен
  • ризолтътивин
  • ризултативен
  • ризултативин
  • ризултътивен
  • ризултътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-зул-та-ти-вен
непълен член ре-зул-та-тив-ния
пълен член ре-зул-та-тив-ни-ят
ж. р. ре-зул-та-тив-на
членувано ре-зул-та-тив-на-та
ср. р. ре-зул-та-тив-но
членувано ре-зул-та-тив-но-то
мн. ч. ре-зул-та-тив-ни
членувано ре-зул-та-тив-ни-те