резултантен

Речник на българския език

резултантен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-зул-тан-тен
непълен член ре-зул-тан-т-ния
пълен член ре-зул-тан-т-ни-ят
ж. р. ре-зул-тан-т-на
членувано ре-зул-тан-т-на-та
ср. р. ре-зул-тан-т-но
членувано ре-зул-тан-т-но-то
мн. ч. ре-зул-тан-т-ни
членувано ре-зул-тан-т-ни-те