резонатор

Речник на българския език

резона̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резонатори, (два) резонатора, м. Кухо тяло или система от плоскости, които резонират.прил. резонаторен, резонаторна, резонаторно, мн. резонаторни.

Грешни изписвания (7)

  • резонатур
  • резунатор
  • резунатур
  • ризонатор
  • ризонатур
  • ризунатор
  • ризунатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зо-на-тор
непълен член ре-зо-на-то-ра
пълен член ре-зо-на-то-рът
мн.ч. ре-зо-на-то-ри
членувано ре-зо-на-то-ри-те
бройна форма ре-зо-на-то-ра
звателна форма