резистор

Речник на българския език

резѝстор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • резистур
  • ризистор
  • ризистур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зис-тор
непълен член ре-зис-то-ра
пълен член ре-зис-то-рът
мн.ч. ре-зис-то-ри
членувано ре-зис-то-ри-те
бройна форма ре-зис-то-ра
звателна форма