резидент

Речник на българския език

резидѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. резиденти, м.
1. Дипломатически представител с по-малък ранг от посланик.
2. Таен ръководител на шпионска организация в чужда държава.

Грешни изписвания (3)

  • резедент
  • ризедент
  • ризидент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зи-дент
непълен член ре-зи-ден-та
пълен член ре-зи-ден-тът
мн.ч. ре-зи-ден-ти
членувано ре-зи-ден-ти-те
бройна форма ре-зи-ден-та
звателна форма