резец

Речник на българския език

резѐц съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. резци, (два) резеца, м.
1. Острие на сечиво за рязане.
2. Сечиво за рязане.
3. Прен. Преден зъб.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ризец

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зец
непълен член ре-зе-ца
пълен член ре-зе-цът
мн.ч. рез-ци
членувано рез-ци-те
бройна форма ре-зе-ца
звателна форма