резенче

Речник на българския език

резенче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зен-че
членувано ре-зен-че-то
мн.ч. ре-зен-че-та
членувано ре-зен-че-та-та