резбар

Речник на българския език

резба̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова.същ. резбарство, ср.

Грешни изписвания (1)

  • ризбар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рез-бар
непълен член рез-ба-ря
пълен член рез-ба-рят
мн.ч. рез-ба-ри
членувано рез-ба-ри-те
бройна форма рез-ба-ри
звателна форма рез-ба-рю