резба

Речник на българския език

резба̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. резби, ж.
1. Само ед. Приложно изкуство, при което се дълбае върху дърво, кост и др.
2. Произведение на това изкуство, което служи за украса.

Грешни изписвания (3)

  • резбъ
  • ризба
  • ризбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рез-ба
членувано рез-ба-та
мн.ч. рез-би
членувано рез-би-те
звателна форма