резачка

Речник на българския език

реза̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. резачки, ж. Машина, с която се реже (обикн. дърва).

Грешни изписвания (3)

  • резачкъ
  • ризачка
  • ризачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-зач-ка
членувано ре-зач-ка-та
мн.ч. ре-зач-ки
членувано ре-зач-ки-те
звателна форма