резачен

Речник на българския език

реза̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

резачна, резачно, мн. резачни, прил. С който се реже.

Грешни изписвания (3)

  • резачин
  • ризачен
  • ризачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-за-чен
непълен член ре-зач-ния
пълен член ре-зач-ни-ят
ж. р. ре-зач-на
членувано ре-зач-на-та
ср. р. ре-зач-но
членувано ре-зач-но-то
мн. ч. ре-зач-ни
членувано ре-зач-ни-те