реду̀кция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. В химията — отнемане, отделяне на кислород от негово съединение.
2. В езикознанието — промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните.
3. Съкращаване. Редукция на външния дълг.прил. редукционен, редукционна, редукционно, мн. редукционни.
1. В химията — отнемане, отделяне на кислород от негово съединение.
2. В езикознанието — промяна в изговора на неударените гласни, която се изразява в доближаването (или в изравняването) по гласеж на широките и тесните.
3. Съкращаване. Редукция на външния дълг.прил. редукционен, редукционна, редукционно, мн. редукционни.
Грешни изписвания (11)
- редукциъ
- редукцеа
- редукцеъ
- редукцея
- редукциа
- ридукцеа
- ридукцеъ
- ридукцея
- ридукциа
- ридукциъ
- ридукция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-дук-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ре-дук-ци-я-та | |
| мн.ч. | ре-дук-ции | |
| членувано | ре-дук-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |