редингот

Речник на българския език

рединго̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед. Вид мъжко палто до коленете с два реда копчета.

Грешни изписвания (3)

  • реденгот
  • риденгот
  • ридингот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-дин-гот
непълен член ре-дин-го-та
пълен член ре-дин-го-тът
мн.ч. ре-дин-го-ти
членувано ре-дин-го-ти-те
бройна форма ре-дин-го-та
звателна форма