регламентиране

Речник на българския език

регламентиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рег-ла-мен-ти-ра-не
членувано рег-ла-мен-ти-ра-не-то
мн.ч. рег-ла-мен-ти-ра-ния
членувано рег-ла-мен-ти-ра-ни-я-та