регенератор

Речник на българския език

регенера̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. регенератори, (два) регенератора, м. Спец. Уред за запазване на топлината на вече използван нагрят въздух.

Грешни изписвания (15)

  • регенератур
  • регениратор
  • регениратур
  • регинератор
  • регинератур
  • региниратор
  • региниратур
  • ригенератор
  • ригенератур
  • ригениратор
  • ригениратур
  • ригинератор
  • ригинератур
  • ригиниратор
  • ригиниратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ге-не-ра-тор
непълен член ре-ге-не-ра-то-ра
пълен член ре-ге-не-ра-то-рът
мн.ч. ре-ге-не-ра-то-ри
членувано ре-ге-не-ра-то-ри-те
бройна форма ре-ге-не-ра-то-ра
звателна форма