ревнуване

Речник на българския език

ревнуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рев-ну-ва-не
членувано рев-ну-ва-не-то
мн.ч. рев-ну-ва-ния
членувано рев-ну-ва-ни-я-та