ревнител

Речник на българския език

ревнѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

ревнителят, ревнителя, мн. ревнители, м. Човек, който проявява ревност 2 ; радетел.

Грешни изписвания (3)

  • ревнитил
  • ривнител
  • ривнитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рев-ни-тел
непълен член рев-ни-те-ля
пълен член рев-ни-те-лят
мн.ч. рев-ни-те-ли
членувано рев-ни-те-ли-те
бройна форма рев-ни-те-ли
звателна форма рев-ни-те-лю