реванш

Речник на българския език

рева̀нш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш.
2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повторна игра. Мач реванш.

Грешни изписвания (1)

  • риванш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ванш
непълен член ре-ван-ша
пълен член ре-ван-шът
мн.ч. ре-ван-ши
членувано ре-ван-ши-те
бройна форма ре-ван-ша
звателна форма