реване

Речник на българския език

реванѐ съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш.

Грешни изписвания (3)

  • ревъне
  • риване
  • ривъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ва-не
членувано ре-ва-не-то
мн.ч. ре-ва-ния
членувано ре-ва-ни-я-та