ревандикиране

Речник на българския език

ревандикиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-ван-ди-ки-ра-не
членувано ре-ван-ди-ки-ра-не-то
мн.ч. ре-ван-ди-ки-ра-ния
членувано ре-ван-ди-ки-ра-ни-я-та