ребус

Речник на българския език

рѐбус — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ребуси, (два) ребуса, м.
1. Късо изречение, което може да се прочете, като се разгадават знаци, образи и др. Картинен ребус.
2. Кръстословица.
3. Прен. Нещо, което трудно се разбира.

Грешни изписвания (1)

  • ребос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-бус
непълен член ре-бу-са
пълен член ре-бу-сът
мн.ч. ре-бу-си
членувано ре-бу-си-те
бройна форма ре-бу-са
звателна форма —

Връзки