реанимация

Речник на българския език

реанима̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Възстановяване на нормалните функции на човешкия организъм след тежко произшествие, операция, болест, което се осъществява със специална апаратура и в специално помещение.

Грешни изписвания (47)

  • реанимациъ
  • реанемацеа
  • реанемацеъ
  • реанемацея
  • реанемациа
  • реанемациъ
  • реанемация
  • реанимацеа
  • реанимацеъ
  • реанимацея
  • реанимациа
  • реънемацеа
  • реънемацеъ
  • реънемацея
  • реънемациа
  • реънемациъ
  • реънемация
  • реънимацеа
  • реънимацеъ
  • реънимацея
  • реънимациа
  • реънимациъ
  • реънимация
  • рианемацеа
  • рианемацеъ
  • рианемацея
  • рианемациа
  • рианемациъ
  • рианемация
  • рианимацеа
  • рианимацеъ
  • рианимацея
  • рианимациа
  • рианимациъ
  • рианимация
  • риънемацеа
  • риънемацеъ
  • риънемацея
  • риънемациа
  • риънемациъ
  • риънемация
  • риънимацеа
  • риънимацеъ
  • риънимацея
  • риънимациа
  • риънимациъ
  • риънимация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-а-ни-ма-ция
членувано ре-а-ни-ма-ци-я-та
мн.ч. ре-а-ни-ма-ции
членувано ре-а-ни-ма-ци-и-те
звателна форма