реактѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Спец.
1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества.
2. Вещество, което служи за получаване на други вещества.
1. Вещество, което служи за откриване или определяне на други вещества.
2. Вещество, което служи за получаване на други вещества.
Грешни изписвания (7)
- реъктив
- риактив
- риъктив
- реактиф
- реъктиф
- риактиф
- риъктиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ре-ак-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | ре-ак-ти-ва | |
| пълен член | ре-ак-ти-вът | |
| мн.ч. | ре-ак-ти-ви | |
| членувано | ре-ак-ти-ви-те | |
| бройна форма | ре-ак-ти-ва | |
| звателна форма | — | |