ратница

Речник на българския език

ра̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ратници, ж. Жена ратник.

Грешни изписвания (3)

  • ратнеца
  • ратнецъ
  • ратницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рат-ни-ца
членувано рат-ни-ца-та
мн.ч. рат-ни-ци
членувано рат-ни-ци-те
звателна форма