растер

Речник на българския език

ра̀стер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • растир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рас-тер
непълен член рас-те-ра
пълен член рас-те-рът
мн.ч. рас-те-ри
членувано рас-те-ри-те
бройна форма рас-те-ра
звателна форма