рапира

Речник на българския език

1. рапѝра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. рапири, ж. Вид (спортна) сабя, с четириръбесто тънко тяло и с остър връх.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • рапиръ
  • ръпира
  • ръпиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-пи-ра
членувано ра-пи-ра-та
мн.ч. ра-пи-ри
членувано ра-пи-ри-те
звателна форма

2. рапира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

рапира е производна форма на рапирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. рапира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

рапира е производна форма на рапирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. рапира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

рапира е производна форма на рапирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).