раняване

Речник на българския език

раняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ранъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ня-ва-не
членувано ра-ня-ва-не-то
мн.ч. ра-ня-ва-ния
членувано ра-ня-ва-ни-я-та