ранчо

Речник на българския език

ра̀нчо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Животновъдна ферма или чифлик в американските прерии.
2. Разг. Малка овощна и/или зеленчукова градина близо до града.

Грешни изписвания (1)

  • ранчу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ран-чо
членувано ран-чо-то
мн.ч. ран-чо-та
членувано ран-чо-та-та