ранкинг

Речник на българския език

ранкинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • ранкинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ран-кинг
непълен член ран-кин-га
пълен член ран-кин-гът
мн.ч. ран-кин-ги
членувано ран-кин-ги-те
бройна форма ран-кин-га
звателна форма