рангоут

Речник на българския език

рангоут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ран-го-ут
непълен член ран-го-у-та
пълен член ран-го-у-тът
мн.ч. ран-го-у-ти
членувано ран-го-у-ти-те
бройна форма ран-го-у-та
звателна форма