рало

Речник на българския език

ра̀ло — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. рала, ср. Просто оръдие за оране от дървена част, върху която се натиска, и метална, която пори, оре земята.

Грешни изписвания (1)

  • ралу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ло
членувано ра-ло-то
мн.ч. ра-ла
членувано ра-ла-та

Връзки