ракурс

Речник на българския език

раку̀рс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. В изкуството — положение на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Подходящ ракурс.

Грешни изписвания (1)

  • ръкурс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-курс
непълен член ра-кур-са
пълен член ра-кур-сът
мн.ч. ра-кур-си
членувано ра-кур-си-те
бройна форма ра-кур-са
звателна форма