раковина

Речник на българския език

ра̀ковина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

и раковина, мн. раковини и раковини, ж. Черупка, в която живеят раци, охлюви и др.
Ушна раковина. — Външната видима част на ухото, която наподобява раковина.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • раковена
  • раковенъ
  • раковинъ
  • ракувена
  • ракувенъ
  • ракувина
  • ракувинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ко-ви-на
членувано ра-ко-ви-на-та
мн.ч. ра-ко-ви-ни
членувано ра-ко-ви-ни-те
звателна форма