ракитовче

Речник на българския език

ракитовче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ки-тов-че
членувано ра-ки-тов-че-то
мн.ч. ра-ки-тов-че-та
членувано ра-ки-тов-че-та-та