ракета

Речник на българския език

ракѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ракети, ж.
1. Летателен апарат или снаряд, който се движи под натиска на изхвърляни от горенето на някакво вещество газове. Космическа ракета. Балистична ракета.
2. Снаряд, пълен със запалителни вещества, който при възпламеняване във въздуха образува цветен пламък и служи за сигнализиране, илюминация, заря и др. мн. ракети, ж. В спорта — приспособление за игра с топка, което има елипсовидна форма (и мрежичка между дървена рамка); хилка. Ракета за тенис.

Грешни изписвания (3)

  • ракетъ
  • ръкета
  • ръкетъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ке-та
членувано ра-ке-та-та
мн.ч. ра-ке-ти
членувано ра-ке-ти-те
звателна форма