разяряване

Речник на българския език

разяряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разъръване
  • разъряване
  • разяръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зя-ря-ва-не
членувано ра-зя-ря-ва-не-то
мн.ч. ра-зя-ря-ва-ния
членувано ра-зя-ря-ва-ни-я-та