разхубавяване

Речник на българския език

разхубавя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разхобавяване
  • разхобавявъне
  • разхобъвяване
  • разхобъвявъне
  • разхубавявъне
  • разхубъвяване
  • разхубъвявъне
  • ръзхобавяване
  • ръзхобавявъне
  • ръзхобъвяване
  • ръзхобъвявъне
  • ръзхубавяване
  • ръзхубавявъне
  • ръзхубъвяване
  • ръзхубъвявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ху-ба-вя-ва-не
членувано раз-ху-ба-вя-ва-не-то
мн.ч. раз-ху-ба-вя-ва-ния
членувано раз-ху-ба-вя-ва-ни-я-та