разтурия

Речник на българския език

разтурия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разтуриъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ту-рия
членувано раз-ту-ри-я-та
мн.ч. раз-ту-рии
членувано раз-ту-ри-и-те
звателна форма