разтежение

Речник на българския език

разтежение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-те-же-ние
членувано раз-те-же-ни-е-то
мн.ч. раз-те-же-ния
членувано раз-те-же-ни-я-та