разтворѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31)
Значение
разтворителят, разтворителя, мн. разтворители, (два) разтворителя, м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества.
Грешни изписвания (7)
- разтворитил
- разтвурител
- разтвуритил
- ръзтворител
- ръзтворитил
- ръзтвурител
- ръзтвуритил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-т-во-ри-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | раз-т-во-ри-те-ля | |
| пълен член | раз-т-во-ри-те-лят | |
| мн.ч. | раз-т-во-ри-те-ли | |
| членувано | раз-т-во-ри-те-ли-те | |
| бройна форма | раз-т-во-ри-те-ля | |
| звателна форма | — | |