разсърдване

Речник на българския език

разсъ̀рдване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разсърдвъне
  • расърдване
  • расърдвъне
  • ръзсърдване
  • ръзсърдвъне
  • ръсърдване
  • ръсърдвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сър-д-ва-не
членувано раз-сър-д-ва-не-то
мн.ч. раз-сър-д-ва-ния
членувано раз-сър-д-ва-ни-я-та