разсъбличане

Речник на българския език

разсъбличане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • расъбличане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-съб-ли-ча-не
членувано раз-съб-ли-ча-не-то
мн.ч. раз-съб-ли-ча-ния
членувано раз-съб-ли-ча-ни-я-та