разстрелче

Речник на българския език

разстрелче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • растрелче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-стрел-че
членувано раз-стрел-че-то
мн.ч. раз-стрел-че-та
членувано раз-стрел-че-та-та