разслоение

Речник на българския език

разслоѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разслоения, ср.
1. Разслояване.
2. Отделен слой; прослойка.

Грешни изписвания (7)

  • раслоение
  • разслуение
  • раслуение
  • ръзслоение
  • ръзслуение
  • ръслоение
  • ръслуение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сло-е-ние
членувано раз-сло-е-ни-е-то
мн.ч. раз-сло-е-ния
членувано раз-сло-е-ни-я-та