разсекретяване

Речник на българския език

разсекретяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разсекретъване
  • расекретъване
  • расекретяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-сек-ре-тя-ва-не
членувано раз-сек-ре-тя-ва-не-то
мн.ч. раз-сек-ре-тя-ва-ния
членувано раз-сек-ре-тя-ва-ни-я-та