разрушителен

Речник на българския език

разрушѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

разрушителна, разрушително, мн. разрушителни, прил. Който води до разрушение, който предизвиква разрушение; унищожителен, опустошителен. Разрушителни действия.

Грешни изписвания (15)

  • разрошителен
  • разрошителин
  • разрошитилен
  • разрошитилин
  • разрушителин
  • разрушитилен
  • разрушитилин
  • ръзрошителен
  • ръзрошителин
  • ръзрошитилен
  • ръзрошитилин
  • ръзрушителен
  • ръзрушителин
  • ръзрушитилен
  • ръзрушитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ру-ши-те-лен
непълен член раз-ру-ши-тел-ния
пълен член раз-ру-ши-тел-ни-ят
ж. р. раз-ру-ши-тел-на
членувано раз-ру-ши-тел-на-та
ср. р. раз-ру-ши-тел-но
членувано раз-ру-ши-тел-но-то
мн. ч. раз-ру-ши-тел-ни
членувано раз-ру-ши-тел-ни-те