разрешим

Речник на българския език

1. разрешѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разришим
  • ръзрешим
  • ръзришим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ре-шим
непълен член раз-ре-ши-мия
пълен член раз-ре-ши-ми-ят
ж. р. раз-ре-ши-ма
членувано раз-ре-ши-ма-та
ср. р. раз-ре-ши-мо
членувано раз-ре-ши-мо-то
мн. ч. раз-ре-ши-ми
членувано раз-ре-ши-ми-те

2. разрешим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

разрешим е производна форма на разреша (сег. вр., 1 л., мн. ч.).